Защо избрах УНСС?

  Публикувано на 2018-07-10 от Илиан Георгиев

Първо да започна с това, че съм от Русе. Откъм географска гледна точка, родният ми град Русе е един от най-отдалечените областни градове - на над 300 км. от столицата София. Това е една от основните причини, доста нисък процент от завършващите успешно зрелостници в Русе, да предпочетат София като град в който да продължат образованието си.

Любопитен факт за мен, е че може би от шести или седми клас знаех, че София е "моят град" и след като завърша средното си образование в Русе, именно там ще продължа да уча. Не знам как, но просто усещах, че този град има да ми дава нещо, което ми е предвидено да получа.

Месецът е септември, а годината е 2016-та. Учебната година започна, а аз бях дванадесети клас. Докато някои бяха в еуфория заради това, че скоро ще се отърват от "тъпото даскало", други водеха монолог със себе си за бъдещето си образование, а аз… вече знаех, че искам да уча в София. Непонятно за мен беше единствено името на университета в който ще уча след година.

Един следобеден ден, след като се върнах от училище, вместо да си стоя и да си скролвам из Facebook или да преглеждам сторита в Instagram - реших, че е време да се заема сериозно с бъдещето си и да открия точния университет за мен. Седнах пред компютъра си и започнах да се запознавам с предлаганите специалности, плановете на обучение и перспективите в живота, които могат да ми предложат университетите в София. За мен беше една идея по-лесно от останалите, тъй като от много малък знаех с какво искам да се занимавам в живота, както и каква мечтая да бъде моята професия.

Харесва ми да програмирам! Занимавам се с това от 11-годишен, което е доста ранна възраст за започването на подобен тип дейност. Когато програмирам - се чувствам като Бог. Може би звучи доста смешно, но мога да Ви опиша какво имам предвид. Когато започвам да пиша някакъв програмен код, всъщност правя три неща: първо визуализирам в главата си работата, която може да осъществи самия програмен код, както и ползата в реалния живот от него. После тези мисли в главата си ги превръщам в написан код, който накрая зареждам. Казано накратко - създавам нещо, което да е полезно и да улесни хората. Технологиите са бъдещето!

Разбира се, започнах със Софийският университет "Св. Климент Охридски", който всъщност е най-старият университет в България, създаден през далечната 1888 г. Във факултета по математика и информатика открих доста специалности, които ми харесаха. За да бъда приет в някоя от тях обаче - трябваше да държа задължителен изпит по математика. Горчивата истина за мен, е че изобщо не съм добър по математика. За много хора това е странно, тъй като се занимавам с информатика и информационни технологии, което предполага, че би следвало да са ми необходими знания и по математика. Има доста известни хора в тази сфера, както в чужбина, така и в България, които също като мен, открито заявяват, че "не разбират от математика", но въпреки това са много успешни програмисти. Пример за такъв човек е Иван Ванков - по известен като "gatakka", който казва, че не е нужно да бъдеш добър по математика за да бъдеш добър програмист. Освен, че за да кандидатствам и да бъда приет трябваше да държа изпит по математика… тя щеше да бъде една от основните ми изучавани дисциплини през по-голямата част от обучението ми, а аз не исках това.

Софийският университет отпадна от списъка ми с избори, предвид и факта, че се намира в центъра на столицата и щеше да бъде необходимо да пътувам почти всеки ден от кв. Студентски град до него и обратно, което би означавало около час и половина общо в двете посоки. Времето ни е най-ценния актив в живота, тъй като то е ограничено. Именно затова всяка една минута в повече би могла да ни бъде от полза, а аз не исках почти всеки ден да пропилявам по 90 минути от живота си, возейки се в автобус.

Вторият ми избор беше Техническият университет. Ако бях избрал именно него - проблемът с математиката щеше да е налице, както в предишния случай със Софийският университет. Констатирах, че относно техническите специалности - почти няма разлика между предлаганите такива в Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Техническият университет в София. Някои биха избрали Софийският университет заради "голямото му име", а други - Техническият - поради факта, че се намира в кв. Студентски град и няма да им се налага да пътуват толкова много.

Третият ми избор беше УНСС. Всъщност, той беше третият по възможност университет в който бих учил. Причината за това беше, че Университет за национално и световно стопанство е икономически университет, а аз съм по-скоро технически ориентиран. За моя голяма изненада открих, че в него не се предлагат само икономически специалности, както винаги съм си мислил. В УНСС има право, политология, информатика… и други специалности, които изобщо не изглеждат икономически… или поне не толкова колкото финанси, счетоводство, бизнес администрация и други.

Открих поднаправлението Приложна информатика, комуникации и иконометрия, което се учи задължително през първите две години от обучението, а следващите две мога да изучавам специалността Бизнес информатика и комуникации. Прегледах учебния план и видях, че ще изучавам математика само първите два семестъра… тоест само първата година. Това ми хареса изключително много! С цялото ми уважение към всички мои бивши преподаватели по математика, но както е известно - за всичко е необходимо желание. Както казват старите хора - "на сила хубост не става". Никой не обича да прави насила нещо, което не иска. Никой не обича и да учи нещо, което не му харесва, още повече когато вижда, че това което учи, няма да му е от особена полза занапред в живота. Разбира се, ако исках да се занимавам с математиката, може би нямаше да мисля така, но към колкото повече неща си разпръсваш енергията - толкова повече се отдалечаваш от това, което искаш да постигнеш в живота.

Реално, вместо да уча толкова много математика в Софийският или Техническият университет, в УНСС освен информатика, щях да уча много по-малко математика, а за сметка на това да изучавам основни икономически дисциплини, които биха могли да ми бъдат от много по-голяма полза в живота, отколкото математиката би могла да бъде.

Около месец февруари 2017 г. открих, че УНСС организира състезание по информатика и статистика, което се провежда всяка година. Доста университети в България имат подобна практика. Всъщност това е така нареченият "ранен прием" или "ранно кандидатстване". Формулата в главата ми беше: явявам се на това състезание, приемат ме и ми остават само матурите, които да взема успешно.

Така и стана! Приеха ме още през февруари и дишах спокойно, без да се напрягам или притеснявам за нищо. Останаха ми само зрелостните изпити през месец май, който разбира се положих успешно, след което се дипломирах и веднага отидох за да се запиша в УНСС, за което никога не съм съжалявал.

След първата успешно завършена година в УНСС, мога да кажа, че съм научил точно толкова, колкото щях да науча в който и да е друг университет, тъй като човек учи толкова, за колкото има желание; запознах се със страшно много хора, с които прекарах незабравими моменти; опознах културата и обичаите на хората от другите краища на България, както и може би най-важното - успях да срещна любовта и да повярвам, че любовта е силата, от която и най-силният се нуждае.