Завърших Политическа академия "Атанас Буров"

  Публикувано на 2026-05-19 от Илиан Георгиев

Завърших IX випуск на Политическа академия "Атанас Буров" - едно от онези преживявания, които трудно се събират в няколко думи, защото не са просто обучение, не са просто срещи, не са просто лекции и семинари. За мен Академията беше път. Път през идеи, разговори, спорове, съмнения, нови приятелства и онова особено усещане, че когато на едно място се съберат будни, активни и мислещи хора, България изглежда по-възможна, по-смислена и по-силна.

Когато кандидатствах, го направих с желанието да развия лидерските си качества, да науча повече от хора с реален опит и да бъда част от общност, която не приема обществения живот като зрителски спорт. Вярвах, че политиката може и трябва да се прави с почтеност, морал, отговорност и грижа към хората. След края на Академията мога да кажа, че си тръгвам с още по-силно убеждение в това.

От ноември 2025 г. до май 2026 г. преминахме през пет семинара, посветени на лидерството и формирането на екипи, стратегическия анализ, управлението на конфликти, воденето на преговори, изграждането на публичен образ, медийното присъствие, публичната комуникация и провеждането на предизборни кампании. Това не беше суха теория. Това беше обучение през преживяване - с ролеви игри, симулации, групови задачи, дискусии, обратна връзка и много ситуации, в които човек вижда не само как мисли, но и как действа под напрежение.

Най-ценното за мен беше, че Академията не говори за политиката като за технология за власт, а като за отговорност. Като усилие да разбираш хората. Като способност да вземаш решения. Като готовност да поемаш последици. Като умение да спориш, без да рушиш. Като характер да останеш верен на принципите си дори когато е трудно, неудобно или непопулярно.

Името на Атанас Буров носи особена тежест. То напомня за държавност, икономическа далновидност, европейска култура, парламентаризъм и политическо достойнство. Именно затова за мен беше чест да бъда част от Академия, която носи това име - не като формален символ, а като жива мярка за това какво означава политиката да бъде служене, а не самоцел.

Искам най-напред да благодаря на Йордан Байчев (организатор и един от основателите на Политическа академия "Атанас Буров"). Данчо е от хората, които не просто организират събития, а създават общност. Благодаря му за постоянството, личното отношение, ясната дисциплина, човешката топлота и огромната енергия, с която вече години наред изгражда пространство за млади хора, които искат да мислят, да спорят, да учат и да бъдат полезни.

Благодаря на Радан Кънев (член на Европейския парламент от групата на ЕНП) за отдадеността, присъствието и разговорите, които превръщаха всяка тема в реален политически и човешки урок. Неговият принос към Академията е много повече от отделни лекции - това е последователна вяра, че България може да бъде силна, модерна, европейска държава без комплекси, ако има хора, които са готови да работят за това с разум, характер и постоянство.

Благодаря на Катина Зигел (офис на Радан Кънев, член на Европейския парламент) за организацията, вниманието към детайла и усещането, че зад всяка среща, покана и координация стои истинска грижа към хората. Такива на пръв поглед "невидими" усилия всъщност правят цялото преживяване подредено, спокойно и пълноценно.

Благодаря на доц. д-р Иван К. Иванов (преподавател по политическа психология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий") за силния старт на Академията и за темите за властта, лидерството, етиката, груповата динамика и формирането на политическата личност. От неговите лекции остана едно от най-важните послания - че лидерството не е поза, а функция на групата, на промяната и на морала.

Благодаря на Марияна Захариева (модератор) за спокойното водене, за структурата и за начина, по който помагаше на групата да влиза в темите не само интелектуално, но и като общност. Добрата модерация често остава на заден план, но именно тя дава ритъм, фокус и смисъл на работата.

Благодаря на д-р Борис Гюров (изследовател и лектор по стратегически анализ, преговори и управление на конфликти) за втория семинар, който ни постави в сърцевината на политическото мислене - как се поставят реалистични цели, как се водят преговори, как се управляват конфликти и как се мисли стратегически, когато залогът не е личен комфорт, а обществен резултат.

Благодаря на Георги Георгиев (модератор), Радослав Иванов (модератор) и Димитър Чорбаджиев (модератор) за работата по един от най-практическите и динамични семинари. Именно в такива упражнения човек разбира, че политиката не е само да имаш позиция, а да можеш да я защитиш, да преговаряш, да търсиш съгласие и да останеш устойчив в конфликтна среда.

Благодаря на Любомир Аламанов (комуникационен експерт, основател и управляващ партньор в SiteMedia Consultancy) за темите за комуникациите, кризисния мениджмънт и публичното поведение. От неговите лекции остана много ясно усещане, че комуникацията не е украса към съдържанието, а част от отговорността - защото липсата на комуникация често създава кризи, а добрата комуникация изгражда доверие.

Благодаря на Радослав Бимбалов (съосновател на The Smarts Group, рекламист и писател) за различния поглед към публичния образ, думите, внушението и начина, по който една личност, една кауза или една общност присъстват в съзнанието на хората. Това беше напомняне, че в публичния живот думите имат тежест, а образът не може да бъде изкуствено произведен, ако зад него няма съдържание.

Благодаря на Асен Лазаров (съосновател на "Активни политики") и Ивайло Маджаров (съосновател на "Активни политики") за практичния поглед към онлайн присъствието, дигиталната среда и новите форми на гражданско участие. Тяхното участие показа, че политическата комуникация вече не се случва само от трибуни и студиа, а и в социалните мрежи, в кратките формати, в езика на младите хора и в способността да превърнеш сложното в разбираемо.

Благодаря на Калина Влайкова (журналист и обучител по публична комуникация) за практическите уроци за поведение пред медии, за ясните послания и за това как един човек трябва да говори така, че да бъде разбран. От този семинар си тръгнах с много конкретно правило - публичното говорене не е да кажеш всичко, а да кажеш най-важното ясно, честно и навреме.

Благодаря на Лилия Цачева (политически журналист) за работата върху медийното поведение, симулациите и обратната връзка. Тези упражнения показаха колко различно е да мислиш, че имаш позиция, и реално да я изразиш пред камера, под напрежение, с кратко време и с нужда от ясно послание.

Благодаря на Иван Бедров (журналист и медиен анализатор) за погледа към медийната среда и към начина, по който се променя общественият разговор. Темата за бъдещето на медиите беше особено важна, защото днес политиката, журналистиката, социалните мрежи, инфлуенсърите и изкуственият интелект вече не са отделни светове, а части от една обща информационна среда, в която истината трябва да се защитава всеки ден.

Благодаря на Катя Панева (политик и народен представител от "Демократична България") за практичния поглед към структурата и функционирането на предизборен щаб. Това беше ценен урок за невидимата страна на кампаниите - организацията, хората, задачите, дисциплината и отговорността зад всяко публично действие.

Благодаря на Трайчо Трайков (икономист, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма) за разговора за спецификите на различните видове предизборни кампании. В политиката няма универсална рецепта - местните, парламентарните, президентските и европейските избори изискват различен подход, различен мащаб и различна чувствителност към хората и контекста.

Благодаря на проф. Екатерина Михайлова (юрист, преподавател по конституционно право и бивш заместник-председател на Народното събрание) за срещата с политическия опит, институционалната памет и демократичната култура. Разговорът за развитието на демократичното политическо пространство в България беше не просто лекция, а урок по устойчивост, памет и отговорност към прехода, институциите и бъдещето.

Благодаря на проф. Веселин Методиев (историк, преподавател в Нов български университет, бивш вицепремиер и министър на образованието и науката) за лекцията за Атанас Буров - човека и държавника. Това беше силен финал, защото върна целия смисъл на Академията към нейното име: към идеята, че политиката има стойност само когато е свързана с характер, знание, национална отговорност и европейски хоризонт.

Благодаря и на Европейската народна партия и на екипа на Радан Кънев за подкрепата, благодарение на която тази програма достига до млади и активни хора от различни места в България. Подобни инвестиции в гражданско и политическо образование са инвестиции в бъдещето на страната.

Не мога да не благодаря и на всички колеги от IX випуск. За разговорите до късно, за споровете, за смеха, за различните гледни точки, за енергията и за усещането, че не си сам в желанието си България да бъде по-добро място. В Академията срещнах хора с опит, хора с мечти, хора с каузи, хора с характер - и това само по себе си е огромна стойност.

Тръгвам си от Политическа академия "Атанас Буров" с нови знания, нови приятелства и много по-ясно разбиране за това колко трудна, но и колко важна е обществената работа. Промяната не идва отстрани. Тя не се случва от само себе си. Тя се прави от хора, които имат смелостта да участват, да поемат отговорност, да грешат, да се учат и да продължават.

За мен това обучение беше чест, вдъхновение и напомняне, че България няма нужда от вечно мрънкане, а от упорит градеж. От хора с идеи. От хора с принципи. От хора, които могат да работят в екип. От хора, които не се страхуват от трудните разговори. От хора, които вярват, че политиката може да бъде почтена, смислена и човешка.

Завършвам IX випуск на Политическа академия "Атанас Буров" с благодарност - и с още по-силно убеждение, че общественият живот има смисъл, когато е воден от знание, характер, отговорност и вяра, че България може повече.