Нищо не лекува времето!

Казват, че времето лекува всичко: от разбито сърце до депресия. И това е най-голямата лъжа на света.

Сякаш лечението е трамвай, който ще дойде, ако чакаш достатъчно дълго. Не, напротив. Лечението е път, който трябва да бъде извървян, не нещо, което трябва да бъде изчакано.

Лечението е активен процес, не пасивен.

И времето нищо не лекува. Колкото и да се движи стрелката на часовника или да се сменят листите от календара, ти си там, където си – с болките, травмите и вътрешните си терзания.

Освен, ако не си решил да извървиш пътя. Към себе си, към хармонията си, към вътрешния си мир. Чрез лечението на разбитото сърце, на счупените илюзии, на нараненото вътрешно Аз.

За което е нужно време, но най-вече е нужно твоето намерение, твоето решение, твоето усилие. Да продължиш.

Защото времето винаги продължава, но ние понякога оставаме в миналото.

За лекуването е нужно време, защото е процес. Но само времето нищо не лекува. Лекува природата, ако й позволим; лекува вътрешната мъдрост, ако се вслушаме; лекува душата ни, ако се завърнем към нея.

Ако засадиш едно семенце и се грижиш за него, природата ще случи останалото. Отстрани може да изглежда сякаш ти нищо не правиш, а то расте от само себе си. Като магия. Сякаш времето случва процеса и ти само трябва да чакаш.

Да, ако си засадил, може да чакаш във времето да узрее това, което си посял. Но, можеш ли да чакаш времето да узрее това, което не си посял?

Можеш ли да чакаш времето да ти даде това, което ти не си даваш, а може би дори си забраняваш? Времето само отразява грижите, които полагаме за себе си и като една лупа увеличава усилията, които сме положили.

Времето ни дава възможност да се погрижим за раните си и да ги изцелим, но времето не се грижи за нас. То само отразява грижите, които сами полагаме.

Понякога лечението изглежда като пасивен процес, защото изисква да се отпуснем, да се откажем от онова, което не можем да контролираме и да се предадем на процеса. Но това, скъпи приятели, е противоположното на пасивност. Всъщност, това е най-активното, смелото и героичното нещо на света.

Това е лечението на вътрешните емоционални рани: да направиш това, което зависи от теб и да оставиш природата да случи останалото.

Коментари