Колко струваш?

Невероятна притча, която ще ви научи да знаете цената си и да бъдете по-уверени в себе си.

Един ден при Учителя дошъл един млад човек и проговорил:

– Идвам при теб, понеже се чувствам безполезен и жалък, толкова – че не искам да живея. Всички наоколо казват, че съм неудачник, несретник и идиот. Учителю, помогни ми, моля те!

Учителят, поглеждайки бегло към младия мъж, отговорил набързо:

– Извини ме, но сега съм много зает и не мога да ти бъда полезен.

Спешно трябва да си изясня един много важен факт, – и замисляйки се, добавил:

– Но ако ти се съгласиш да ми помогнеш за моите дела, аз с удоволствие ще помогна за твоите.

– С… с удоволствие, Учителю – промърморил онзи, с горчивина отбелязвайки, че за пореден път го поставят на втори план.

– Добре, – продумал Учителят и извадил от кутрето на лявата си ръка малък пръстен с прекрасен камък. – Вземи кон и отскочи до пазарския площад! Трябва спешно да се продаде този пръстен, за да върна мой дълг. Опитай да вземеш за него, колкото може повече и в никакъв случай не се съгласявай на цена по-ниска от една златна монета! Отивай и се върни, колкото може по-бързо!

Младежът грабнал пръстена и тръгнал. Пристигнал на пазарския площад и започнал веднага да предлага на търговците пръстена, а те с интерес започнали да разглеждат стоката му. Но чуели ли за златната монета, те тутакси загубвали всякакъв интерес към пръстена.

Някои открито се смеели в лицето му, други просто го подминавали и само един възрастен търговец любезно се заел да обясни, че една златна монета е мноого висока цена за този пръстен и че за него може да се плати около една медна монета, айде, в краен случай – сребърна. Слушайки думите на стареца, младият човек много се разстроил, защото той помнел заръката на Учителя в никакъв случай да не продава за по-ниска цена от една златна монета. Обикалял целия пазар и с добро предлагал пръстена на стотици хора, но накрая младежът отново се качил на коня и препуснал обратно. Силно обезсърчен от неуспеха, той отишъл при Учителя.

– Учителю, не можах да изпълня твоята заръка, – с тъга отбелязал той. – В най-добрия случай бих могъл да получа за пръстена няколко сребърни монети, но ти ми нареди да не го продавам за по-малко от една златна монета! А този пръстен не струва толкова.

– Ти точно в този момент каза много важни думи, сине! – казал Учителят. – Преди да се опитваш да продадеш пръстена, би било хубаво да установиш истинската му стойност! А кой може да направи по-добре това от бижутер? Отиди при бижутера и го попитай той колко ще ни предложи за пръстена. Само че, когато ти каже, няма да го продаваш, а се върни право при мен.

Младежът отново се качил на коня и тръгнал към бижутера. Дълго разглеждал през лупа бижутерът пръстена, след това го претеглил на малка везна и най-накрая се обърнал към младежа:

– Кажи на Учителя, че сега съм в състояние да му дам не повече от петдесет и осем златни монети. Обаче, даде ли ми време, ще мога да купя пръстена за седемдесет, отчитайки спешността на сделката.

– Седемдесет монети?! – младежът радостно се засмял, благодарил на бижутера и с всички сили се втурнал назад.

– Седни тук, – казал Учителят, изслушвайки оживения разказ на младия човек. – И знай, сине, че този пръстен си ти. Ценен и неповторим! И само истински експерт може да те оцени. Така че, защо ходейки по пазара, очакваш, че това може да направи първия срещнат?

Вижте още:

Коментари